|
| Forum |
| Topics: | 0 |
| Posts: | 0 |
| Topics/Posts: | 0 % |
|
|
|
|
| ЗАЛЕЗЪТ НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО |
| ЗАЛЕЗЪТ НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО |
| 38a5109fae003488b7bd9321680181abe19b49ff |
## Title: ЗАЛЕЗЪТ НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО (vipkiko)
## Other Info: Vipkiko представия специално за www.p2pbg.com
1. Разделена България
След цар Иван Александър на българския престол в Търново е синът му Иван Шишман (1371-1395). Отношенията му с Иван Срацимир, който е негов брат от първия брак на Иван Александър и владетел на Видин, не са добри. Различна е и външнополитическата им ориентация. Търновският цар поддържа по-тесни връзки със Сърбия, а видинският – предимно с влашките войводи. По същото време Добруджанското деспотство се развива напълно независимо от Търново. [1]
През изтеклото десетилетие османците предприемат активни завоевателни действия към Балканите. През 60-те години на ХІV в. смесеният свят на Мала Азия, организиран от османците, нахлува в Европа под зеленото знаме на пророка Мохамед. Днес точната хронология на техните завоевания в Тракия е трудна за установяване. След неочакваната смърт на Орхан Мурад I (1362-1389) започва голяма кампания за овладяването на Тракия. През 1359-1361 г. Сюлейман, другият син на Орхан, овладява Димотика. Между 1366-1369 г. той превзема Адрианопол (Одрин), който става османска столица на Балканите.
През 60-те години на ХІV в. става ясно, че грабителските орди са станали завоеватели, които имат намерение да се установят задълго на Балканите. След превземането на Одрин османците нахлуват по три направления в българските предели: към Пловдив, към Ямбол и към Айтос. [2] Тази османска кампания поставя началото на тридесетгодишната отчаяна защита на българските земи.
Пред лицето на османската заплаха самостоятелните сръбски владетели деспот Йоан Углеша и крал Вълкашин обединяват усилията си, но те не успяват да организират останалите балкански владетели за общи действия. Войските им проникват в Източна Тракия и се насочват към Одрин. През нощта на 25 срещу 26 септември 1371 г. в битката при с. Черномен на р. Марица те търпят пълно поражение. Османците започват настъпление на широк фронт. [3] През 70-те години завоюват Ихтиман и Самоков. [4] Владетелят на Велбъждката област Константин Деян се признава за васал на султан Мурад I. [5]
Според народните предания от българските владетели северно от Стара планина единствено цар Иван Шишман се опитва да организира съпротива срещу нашественицте. В действителност той не взема страна в битката при Черномен, а веднага след нея е принуден да се изтегли изцяло на север от Стара планина и да се признава за васал на Мурад I. Договорът e скрепен с брака на сестра му Кера Тамара и турския султан.
По същото време Иван Срацимир, който е женен за сестрата на влашкия войвода Матей Бесараб (1352-1364), остава безучастен наблюдател на събитията. Неговата неприязън към брат му Иван Шишман е толкова голяма, че се откъсва от Търновската патриаршия и през 1381 г. минава под върховенството на Константинополската.
Никакъв опит в подкрепа на търновския владетел не прави и Добротица, който явно държи страната на Иван Срацимир. Той се сближава с Византия и също минава под върховенството на Константинополската патриаршия. Жени дъщеря си за Михаил Палеолог, един от синовете на Йоан V Палеолог. Владението на добруджанския деспот укрепва. В израз на пораснало самочувствие той започва да сече свои монети. Добротица воюва с генуезците и се намесва на страната на венецианците срещу тях. Взема участие и в междуособиците на Трапезундската империя. Цялата му външна политика е откъсната от останалите български земи. Със сигурност се знае, че през 1386 г. той вече не е между живите.
В това време Византия е в период на пълен политически упадък. Опитите на Йоан V Палеолог да търси съюзници пропадат. Не му помага дори посещението в Рим, където се съгласява да приеме католицизма, за да получи помощ от Запада. Сключената уния с Римската църква обаче само влошава позициите му в самата Византия.
През 1373 г. във Византия избухват междуособици. Срещу императора се вдига синът му Андроник. Османците успешно се възползват от тази поредна криза. Фактически от тази година империята вече е във васална зависимост от султан Мурад I. През 1379 г. междуособиците са прекратени, но Византия е крайно изтощена и фактически се разпада на четири части: в Константинопол управлява Йоан V Палеолог, а в Южна Тракия, Солун и Пелопонес – синовете му Андроник, Мануил и Теодор.
|
| Books |
Rating: 5.0 out of 5.0 (Votes: 1)
|
| 497.70 KB |
| 07/09/2008 14:31 |
| 28/02/2026 04:08 |
| vipkiko |
| 1113 |
| 1, 0 = 1 |
|
|
