|
| Forum |
| Topics: | 0 |
| Posts: | 0 |
| Topics/Posts: | 0 % |
|
|
|
|
| Клифърд Саймък-Те вървяха като хора |
| Клифърд Саймък-Те вървяха като хора |
| 4a94b089443a900ccbad7330a167ce36fe12f34c |
## Title: Клифърд Саймък-Те вървяха като хора
## Other Info:
Клифърд Саймък-Те вървяха като хора
От зората на фантастиката та и до днес, Земята е преживяла какви ли не космически нашествия. И дори да оставим настрана онези, които имат за цел пълното и унищожение, обикновено като последствие от напереността на човешката раса, пак остава цяла палитра опити тя да бъде завладяна. В резултат на което, пък, хомо сапиенс е безмилостно преследван, поробван или изтребван по чисто конвенционален път, тровен, морен с всякакви възможни и невъзможни агенти от биологическо, физическо или химическо естество. Върху него се експериментира, паразитира, завладяват се я телата, я просто съзнанията на представителите му, цветът на цивилизационния му прогрес бива сриван до кота нула или пък саботиран. И така нататък, тук по индиректен, силно конспиративно завоалиран път, таме – доста грубо и болезнено, човекът отново и отново се изправя срещу заплахата от пълна анихилация като разумен вид.
Разбира се, това е доста нормална тематика, тъй като се основава върху един от най-мощните двигатели на човешкото съществуване – страхът. От една страна, изконният страх от непознатото, дори и в днешни дни креслото на магията да е заето от развити технологии. От друга, съвсем социалното безпокойство на фантастите по отношение едно човечество, все още не съумяващо да се пребори със собствените си дребни крамоли, и то въпреки прогреса в това отношение от последните няколко десетилетия. А както напомня добрата стара поговорка – никой не може да ти причини това, което можеш да си направиш сам.
Може би за нея се е присетил и Клифърд Саймък, започвайки "Те вървяха като хора". От днешна гледна точка, този му конкретен роман лесно може да се възприеме като шеговита заигравка с всичките онези потайни конспирации на извънземните дето са сред нас – стига да си затворим очите за факта, че е писан през далечната 1962 година, сиреч доста преди техния бум. Но наистина, като се замисли човек, защо би им бил нужен такъв сложен репертоар или апарат, след като ние самите вече сме го създали, прилагаме го успешно и им го предоставяме в псевдоподите чрез собствената си законодателна и бизнес-корпоративна система?
И тук именно, буквално още от заглавието, американецът използва инопланетянското като добър повод да изпише конкретното си, критично гледище към обособяването на мегакорпоративния сектор като събитие. Както и някои съвсем не невъзможни социални последици от съществуването му или трусовете на ниво толкова огромен икономически организъм. Донякъде сходна тема, между другото, засяга и в "Паралелни светове".
И като цяло, "Те вървяха като хора" е като че ли повече продукт на журналистическото у Саймък, макар и от гледна точка чистата фантастика да е забавно, не твърде задълбочено, но пък доста приятно четиво – към което допринася и доста разговорния език, използван от автора в този случай.
_____________________________________________________________
Edit by anna mari miiller
|
| Books |
Rating: 4.0 out of 5.0 (Votes: 1)
|
| 193.56 KB |
| 17/02/2008 19:50 |
| 28/02/2026 09:08 |
| mambetu |
| 940 |
| 1, 0 = 1 |
|
|
