|
| Forum |
| Topics: | 0 |
| Posts: | 0 |
| Topics/Posts: | 0 % |
|
|
|
|
| Духовна библиотека |
| Духовна библиотека |
| 882ce6e9dcb2d5486c0b3441088428d0da04e6f5 |
## Title: Духовна библиотека
## Other Info: Файла съдържа над 1600 книги на духовна тематика.
Всички книги са на БГ.
Библиотеката е за всички нас,които търсим отговор на въпросите:
Защо живеем в тоя свят?
Какво е духовен живот и духовно развитие?
Какъв е смисъла на духовния живот?
Как и кога се освобождаваме от кармата?
За опасностите на религиите, сектите, езотеричните школи и авторитарните религиозни гурута
За сляпата вяра.
Всички човек се раждат тук, за да избере доброто вместо злото
- светлината, а не мрака
- любовта, а не омраза
- прошката, а не отмъщението.
Разждаме се тук, защото този свят е училище, поправително училище.
Раждаме се тук, за да се осъзнаем, за да осъзнаем покълващия егоизъм и жестокост в душата и да изберем живот в полза на другите.
Раждаме се тук, за да се научим да живеем в хармония с околните, да се оттърсим от склонността към конфликти и вреди.
Раждаме се тук, за да докажем, че ще градим, а не рушим.
Раждаме се тук, за да бъдем изпитани в трудности и мъки, във времена на болка и трудности, проблеми и конфликти.
Раждаме се тук, за да докажем, че можем да устоим на изкушението и да не вредим на околните.
Човешката душа отновото и отново ще страда, докато върши зло, избира тъмнината, а не светлината. Когато спрем да вредим, тогава ще спре и страданието ни, не и по-рано.
Какво е духовен живот и духовно развитие?
Духовен живот е живот за всеобщото добро, не само за нашето собствено. Духовен е обратното на егоистичен. Духовният живот или добродетелният живот зове човек да е в хармония и разбирателство с всички околни. Да извлича
най-доброто от всяка една ситуация, от всяка среща и всяко общуване с другите хора. В тази връзка човек трябва да си постави за цел да се дебне и самовъзпитава, да се приучва и да си налага навици на добродетелност и
полезност при общуването и взаимоотношенията с околните. Освен нашия ум и разум, ние живеем като хора и нашите телесни инстинкти (програми) са първосигнални и егоистични. Нашето тяло ни кара да сме егоисти. Ние живеем
вътре в това тяло и усещаме неговия глад и жажда, а не глада и жаждата, студа и болките на другите хора. Ние изпитваме нашите чувства на мъка, тъга, самота, радост и любов, а не мъката и самотата, радостта и любовта на
другите хора. Ние възприемаме мислите на нашия мозък, било те черни и песимистични или оптимистични и вдъхновяващи, а не мислите на другите. За това естественото състояние е егоистичния, себичен начин на живот.
Естествено е и да предпочитаме себе си и да обичаме повече себе си, а другите да ползваме като средства за нашето благо.
Духовният човек обаче е онзи, който се е нагърбил да прави точно обратното. Духовният живот е живот на непрестанна битка с естеството да си човек. Духовният живот за това изисква голям труд и усилия по самовъзпитание.
Добра нагласа е позицията на служител, на прислуга за околните ни. Разбира се, без да се изказва подобна позиция с думи. Просто във веки един момент трябва да сме загрижени за другите, все едно техните нужди и желания са
наши нужди и наши желания.
Това духовният човек поставя като своя цел помощта и полезността за другите, както някои поставят за цел да си намерят работа, интимни връзки, секс, пари, да си купят кола, голяма къща и т.н. И усилията, които бихме полагали
за тези егоистични цели, са същите каквито усилия би следвало да полагаме за нуждите на другите. Това е духовен живот - живот за всеобщото добро, не само за нашето собствено.
За смисъла на духовния живот
Човекът няма да свърши в гроба. Ние сме души, обитаващи тела, ние сме дух. Духът на човека идва от една духовна общност. Духовната общност, духовния свят е свят на безпределна хармония, любов, красота и щастие. Тя се
гради на принципа на братството и взаимопомощта. По-силния помага на по-слабия, по-знаещи учи по-незнаещите. И тъй като няма една единствена линия на развитие, по-точно казано е - по-силния в едно отношение, помага на
по-слабия в това същото отношение; по-знаещия дадено нещо, помага на по-незнаещите това нещо. А в дълбините на всеки дух седи Единствения Абсолютен Дух, който като експлозия се разраства във все по-голям екстаз от
щастие, любов, познание и т.н. Така е изграден истинския вечен живот и свят. Човешкото състояние е изпит за възвръщане в този идеален свят, в тази духовна общност. Там няма страдание, няма зло. Щастието и красотата,
любовта са безгранични, защото нарастват непрестанно, няма как да се насладим на всичкото добро, то става все повече и повече, защото всеки от нас там твори доброто за всички във все по-голямо количество. Истинския живот
е вечна игра на любов, красота, хармония, неописуема радост и вълшебна изненада. Истинския, вечния живот е неописуем, невъобразим екстаз. Ние можем да го предвкусим оттук, от това ни човешко състояние, но няма как да го
узнаем точно какъв е, защото сме ограничени от окаяното си и ограничено състояние. Духовният живот цели възвръщане в духовния идеален свят, рая. Всичко това е реалност, а не химера или фантазия. Тоя свят всъщност е
кратък кошмар, идеалния свят и идеалния живот е вечен. Страданието и злото са песъчинка от целия пясък на един безкраен плаж от щастие пред океана на изобилието. Рано или късно ние ще се осъзнаем и ще се върнем в
идеалния свят. Да заживеем духовен живот означава, че заявяваме и тръгваме по пътя към безпределното и вечно щастие сега. Така и трябва.
Как и кога се освобождаме от страданията?
Причината за всяка болка е злото, което вършим.
Човешката природа е егоистична. Самият живот в този свят ни подтиква към егоизъм, себичност и вреда към другите. Обществото е изградено на базата на надпреварата и конкуренцията. Самата природа обаче също, което обезсмисля губенето на енергия за реформи в обществото, борба за социална справедливост, материалистични утопии за земен рай и справедливост, равенство и братство в този свят. Никога тук няма да има такива, човешкия живот е белязан от страданието и злото, така е било и винаги ще бъде. Защото земния живот в човешко тяло е само кратко изпитание за безсмъртната ни душа.
Тук природата на човека е егоистична, но в душата дреме усещане и порив към доброто, мъчи ни изконно вродена вина, винаги когато се поддадем на егоистичната си природа. Още от малки деца ние чуваме за идеалите на доброто към другите, разбираме, че е лошо да нараняваме другите. Това чувство и порив към доброто е вродено в душата ни. Религиите и ученията на големите философи, писателите, поетите и певците напомнят за смисъла на доброто. Светът и човешката природа обаче ни подтиква към зло.
Живеем, за да устоим на изкушенията и да удържим доброто, което е записано в сърцата ни.
Страдаме, защото вършим зло и сме способни да го извършим винаги, когато се появи удобен случай.
Докато не станем достатъчно силни, за да овладеем егоистичната човешка природа, ние ще страдаме. Ще живеем отново и отново, защото смъртта не е край и изпадане в небиетие, не е вечен сън без сънища, от който няма събуждане. Смъртта е преход към друг свят. Както десетки хиляди хора са свидетелствали, в кризисни ситуации за тялото (а и не само), ние го виждаме отсрани, виждаме тунел и светлината на света на душите ни. Разкази за това има откакто свят светува. От древност също така има хора, които могат да общуват с душите на покойниците, които на сън или в будно състояние възприемат светът и съществата, които ще видим всички ние след смъртта.
Светът е пълен със злодей, но има хора, които смятат себе си за до толкова морални, че страдали от добротата си. Това са заслепени хора, заблудени, защото в този свят не се раждат съвършени хора, безгрешни.
За нормалният човек е ясно, че убийството е нещо зло, но много други чудовищни зверства не се осъзнават като такива.
ИЗПИТАНИЯ
Оправдано зло
На първо място хората вършат зло, когато смятат, че то е оправдано.
Няма оправдано зло. Отмъщението е действие, което носи страдание на другите и на нас. Докато отмъщаваме, няма да престанем да страдаме, няма да спре тъгата, мъката, разочарованията и злото в живота ни.
Липсата и неспособността да прощаваме е форма на отмъщение без действие, на вътрешно отмъщение, поради неспособност за злодеяние, най-малкото е отказ от съграждане на нещо полезно.
Докато не се научим да прощаваме и разбираме слабостите на другите, ще страдаме и ще живеем в светове пълни със злини.
Бездействие пред лицето на страданието и злото
Замислете се за автомобилна кастастрофа, в която хора кървят и се нуждаят от спешна медицинска помощ. Минават коли, но никой не спира и никой не се обажда на бърза покощ. В резултат на всеощото бездействие, хората умират или стават инвалиди за цял живот.
Замислете се сега за пожар в блок, отдолу минават хора... поток от много хора по улицете под блока, които минават на отсрещния тротоар... никой не звъни на пожарната. В резултат хората изгарят и страдат цял живот, други умират.
Подобно нещо се случва всеки ден, но не е такава очевидна жестокост за нас, защото сме сляпи за злото около нас и за злото, което вършими.
Хиляди хора страдат, но ние не правим нищо. Знаем, че те страдат, но сме безсилни да се опитаме да помогнем. Всичко това е чудовищно, ние сме чудовищата. Докато сме такива, ще страдаме в тоя свят и светове като тоя тук.
Преди 50-60 г., както и преди 70-80 имаше две световни войни. Убити бяха милиони. Имаше открита пропаганда за геноцид и унищожение на цели народности, омраза с дела към други раси. Докато таим в душата си такава омраза, антисемитизъм, расизъм... ще страдаме, отново и отново ще живеем в тъга, скръб, разочарования и сред злини от всякакъв характер.
Лъжа и измама
Ние смятаме лъженето, чрез което имаме изгода, за оправдано. Просто лъжа, какво толкова. Но дребните лъжи могат да сеят огромни страдания. Да си представим млада двойка. Момичето е патологична лъжкиня, изневерява му, но го лъже, че е само с него, за да не го наранява. Момчето разбира за изневерите, но е много влюбено, слабо и депресирано и се самоубива. Това пак е краен пример, но дори да няма такива очевидни последствия нашите лъжи създават страдания за другите, потенциални или реални. Докато лъжем и мамин, ще страдаме и ще живеем сред злини.
Някои вярват в благородната лъжа. Други я отхвърлят. Почти винаги, а вероятно и винаги благородната лъжа спада към някои от горните случаи и е зло. Тук няма да се впускам в казуси, но докато не спрем да вършим дори трудно различими злини, ще страдаме и ще живеем сред злини.
Съществуването на живот без страдания и злини
Някои хора никога няма да успеят да си представят друг свят и живот след смъртта, вероятно защото имат слабо въображение. Те няма и да повярват в него. На такива няма смисъл да се хаби човек да обяснява. Но за другите...
Някои допускат прераждането. Лесно е да си го представят, че отново ще живеят, живот в отвъден свят без тяло явно е сложна задача за тяхното въображение. Да си представим, че някъде, на далечна планета има свят различен от нашия. Гравитацията е различна, природата е различна, животинските видове са различни. Че там няма глад, жажда, болка. Да си представим един утопичен свят. Ние можем да се преродим там, а можем и тук. Докато вършим зло, ще се прераждаме в светове като този тук. Когато престанем с егоистичния, себичен живот и се научим да сме полезни на околните, да живеем в хармония и да помагаме, тогава ще се прераждаме в райски светове.
Има и духовни измерения, нематериални. Душите там могат да се телепортират, да изменят външния си вид, да общуват бързо и без неразбиране.
Наистина има живот след смъртта, има други светове и ние сме безсмъртни души, обитаващи тела, а не обратнаното.
Докато вършим зло, ще страдаме, такъв е закона на живота.
Да се запознаем с религиите, с ученията на философите, с преживяванията на духовните светове, да разсъждаме и търсим истината, но най-вече да се опитваме да владеем повиците на егоистичната си природа и да не вършим зло, но да се учим да сме полезни, да помагаме, да общуваме хармонично с околните. Нека се научаваме да обичаме, защото това е тайната на живота и така можем да се спасим от страданието и злото, да живеем вечно в щастие, красота, радост, любов и неизборими форми и проявления на екстаза и доброто.
За опасностите на религиите,
сектите, езотеричните школи
и авторитарните религиозни гурута
Още от древността духовните търсачи и озарените, мъдрите са казвали, че има духовен свят, живот след смъртта и висша сила. Основното им послание и общото между всички е това, че смисълът на живота е доброто, любовта, развитието на добродетели. Сърцето на всяка истинска духовна система и религия е посланието НЕ ПРАВИ НА ДРУГИТЕ ОНОВА, КОЕТО НЕ ИСКАШ ДА ПРАВЯТ НА ТЕБ или ПРАВИ НА ДРУГИТЕ ОНОВА, КОЕТО ИСКАШ ТЕ ДА ПРАВЯТ НА ТЕБ. Основното послание е любовта, това, че смисълът на живота е развитието на добродетели, лична сила и това да се живее в хармония с околните, да си полезен, а не да вредиш или да си егоист. Това единственото ценно в религиите. Друго не е необходимо на човека.
Когато хората изкривяват своите духовния учения, превръщат ги в религии, в политически системи, които се противопоставят на другите религии или системи, или школи, те стават опасни. Още по-опасна за човека е езотерична школа, религиозна група, даден гуру или течение в дадена религия, която кара последователите си да вярват, че единствено тя е истинска, а всички други са заблудени. Още по-лошо е внушението, че ако не се приеме дадено учение, дадена религия, даден бог или църква, то има опасност да отидем в ада, да повредим душата си или да се лишим от единствения път към спасението. Всичко това е лъжа.
Много религии дават подробни учения по въпроси, които са недостижими за опита на отделния човек на настоящия му етап на развитие. Подробното и задълбочено изучаване на различните религии, духовни учения и философски системи, неминуемо ще покажат на търсещия истината, че те имат различни твърдения, различни учения и си противоречът. Причините за това са различни. На първо място, не е необходимо за повечето хора да знаят какво е отвъдното, какъв точно е Бог и висшите сили. За това и човекът е оставен в мрака на незнанието, за да бъде изпитан. Когато обаче духовните търсачи са задълбавали в тези тайни на света, те са имали определени гледни точки, идеи, опитности и преживявания. Отделните хора са ги тълкували по различен начин и от там възникнали различията. Голяма част от религиите всъщност са догматизирани философски учения, базирани на предположения.
Основният общ и истисинки опит, който има духовния търсач, е посланието за доброто, състраданието и добродетелите. Това е и плода на истинския духовен опит, другото са незадължителни и ненужни подробности. За това и има различни мнения и учения.
От друга страна противоречията са до голяма степен привидни и от едно дълбоко разбиране за света и мистичните истини, противоречията не съществуват. Има ниво на реалността, в която човек осъзнава огромната свобода на Аза да живее в свят, в който иска да живее. Светът следва азът, а не азът светът. Това е друго обяснение за противоречията.
За сляпата вяра
Когато човек навлиза в духовните въпроси, ученията на различните религии, духовни и езотерични школи, на различни автори, лесно може да се стигне до едно предоверяване и сляпа вяра. В крайна сметка това не винаги е лошо, защото независимо от погрешните вярвания, наивните или дори абсурдните, ако човек набляга на собственото си лично развитие, добродетели и качества на характера, то полза ще има. Много хора преобразяват живота си под влиянието на различни религии, започват да живеят много по-здравословно и стават много по-щастливи и доволни от себе си. В тоя смисъл религиите и езотеричните школи могат да бъдат идеална терапия за човека.
Ако обаче ние сме сериозни и искаме да откриваме истината, сляпата вяра в каквато и да е концепция няма да помогне особено.
Няма да помогне и крайното неверие и предубеденост, защото това може да се яви като пречка за нашия собтвен опит. Идеалното положение е умереното между сляпата вяра и крайния скептицизъм.
Не е вярно, че познанието и преживяването на духовният свят, висшите тайни на живота, висшата сила, е дар, който малцина избрани получават, независимо от своята воля и усилия. Това е недостойно учение за Провидението, защото го превръща в твърде егоистично и човешко, да харесва едни, пренебрегвайки други.
Опитът с духовния свят и познанието за божествените въпроси е достъпен за всеки, който стане готов да има този опит и да добие това познание. Това зависи от всеки един човек и всеки вътре в себе си знае най-добре своя път към познанието и какво той лично трябва да стори.
Познанието е възможно и сериозния духовен търсач няма да приеме на сляпа вяра учения и концепции, а ще търси свой собствен опит и на базата на своя опит ще изгради възгледите си за дълбоките въпроси на философията и религията: какво става след смъртта, какъв е смисъла на живота, каква е висшата сила и др.
Един живот стига да прочетеш хиляди мъдри книги. Колко живота ще ти трябват, за да напишеш една мъдра книга?
|
| Books |
Rating: 4.7 out of 5.0 (Votes: 26)
|
| 2.26 GB |
| 31/12/2010 07:54 |
| 28/02/2026 09:09 |
| man4o1980 |
| 1476 |
| 1, 0 = 1 |
 |
Може ли сиииид?
Не мога да сваля торента :'( |
|
Здравейте , някой знае ли от къде мога да намеря Разбулената Изида Том 2 книга 1 и 2 в електронен вариант ?  |
|
Благодаря |
|
направих си регистрация само заради този торент....обичам да чета литература от този сорт |
|
Благодаря |
|
как да сваля торента ??? |
|
Quote:
| Не мога да сваля торента. Помогнете |
кликнете тук
http://www.p2pbg.com/download.php?id=882ce6e9dcb2d5486c0b3441088428d0da04e6f5&f=%C4%F3%F5%EE%E2%ED%E0%20%E1%E8%E1%EB%E8%EE%F2%E5%EA%E0.torrent
това е торента |
|
Не мога да сваля торента. Помогнете |
|
Благодаря |
|
Не вярвам да ги прочета всичките  , но определено има какво да понауча . Благодаря за огромната колекция 5+ ! |
|
Не вярвам да ги прочета всичките , но определено има какво да понауча . Благодаря за огромната колекция 5+ ! |
|
Благодаря 5+ |
|
|
