|
| Forum |
| Topics: | 0 |
| Posts: | 0 |
| Topics/Posts: | 0 % |
|
|
|
|
| Георгий Гурджиев - Картини от реалния свят |
| Георгий Гурджиев - Картини от реалния свят |
| 924fd6abb23764157c4b521a210edfe8981cc5af |
## Title: Георгий Гурджиев - Картини от реалния свят
## Other Info: Картини от реалния свят
Автор: Георгий Гурджиев
Дата на включване: 2004-03-19
Категория: Самоусъвършенстване
ВЪВЕДЕНИЕ
Близо половин век след смъртта на Гурджиев името му се извисява сред гъмжило от слухове и днес той е признат за велика духовна сила, за човек, който съзира ясно посоката, която поема съвременната цивилизация.
Роден през 1877 г. на границата между Русия и Турция „при странни, почти библейски обстоятелства", началното образование не му дава отговори на много въпроси и още съвсем млад той се впуска в търсене на хора, които са постигнали пълно знание за човешкия живот. Ранните му пътувания до непознати места в Централна Азия и Средния изток се осъществяват в продължение на двадесет години.
След като се завръща, той започва да събира ученици в Москва преди Първата световна война и по време на руската революция продължава работата си с малка група свои последователи, докато се мести от Есентуки в Кавказ през Тифлис, Цариград, Берлин и Лондон в Шато де Приоре близо до Париж, където през 1922 г. отново отваря, вече в по-голям мащаб, своя Институт за хармонично развитие на човека.
След първото му отиване в Америка през 1924 г. една катастрофа с кола прекъсва по-нататъшните му планове за института. От 1924 до 1935 г. той пренасочва цялата си енергия към писане.
Последните години от живота си Гурджиев прекарва в интензивна работа главно с френските си ученици в Париж, където след като завършва приготовленията за посмъртното отпечатване в Ню Йорк и Лондон на неговата Първа серия „Приказки на Велзевул за неговия внук", умира през 1949 г.
В какво се състои неговото учение? Дали всеки може да го разбере?
Той показва, че към еволюцията на човека - една централна тема в научното мислене от времето на неговата младост - не може да се подхожда от гледна точка на масовите въздействия, че тя е резултат от индивидуалното вътрешно израстване. Именно такова вътрешно отваряне е целта на всички религии, на всички пътища, но то изисква директно и прецизно знание за промените в качеството на вътрешното съзнание на всеки човек: знание, което е запазено в местата, посетени от него, но което може да се придобие само с опитен водач чрез продължително себеизучаване и „работа върху себе си ".
Посредством реда на неговите идеи и упражненията, които той е променял многократно, умовете на всички, които са идвали при него, са се отваряли за едно крайно неудовлетворение от себе си и същевременно за един огромен обхват от вътрешни възможности, по начин, който всеки от тях никога не е успял да забрави.
Изложението на учението, което Гурджиев представя в „Приказки на Велзевул ", трябва да бъде изследвано в светлината на една панорама на цялата история на човешката култура още от създаването на живота на тази планета, през възхода и падението на цивилизациите, чак до днешно време.
За щастие съществуват доста записки на неговите оригинални думи и на неговите директни инструкции, беседи и лекции, изнесени в Приоре, а също и на такива, дадени, докато е пътувал от един до друг град със свои ученици, често пъти в трудни условия. Това са беседите, събрани в тази книга.
Те се състоят от бележки, събрани по памет от ученици, които са чули беседите и след това са ги записали точно.
Колкото и непълна да е, дори и в някои случаи фрагментарна, тази колекция представлява автентично представяне на Гурджиевия подход към работата върху себе си, както е представен на учениците му в необходимия момент. Освен това дори и в тези бележки по памет ни поразява това, че независимо от пъстротата на неговата публика - в някои случаи хора, отдавна запознати с неговите идеи, друг път такива, които са поканени да се срещнат с него за първи път - има винаги един и същи човешки тон на гласа, един и същи човек, който събужда съкровен отклик във всеки от своите слушатели.
1914
ПРОБЛЯСЪЦИ ОТ ИСТИНАТА
Написано от един член на Гурджиевия кръг в Москва
Странни, неразбираеми от обичайната гледна точка събития, са насочвали винаги живота ми. Имам предвид такива събития, които оказват влияние върху вътрешния живот на човека, като променят радикално неговата насока и цел и създават нови епохи в него. Аз ги наричам неразбираеми, защото тяхната взаимовръзка беше ясна единствено на мен. Като че ли някаква невидима личност, преследвайки определена цел, беше поставила на пътя на моя живот някои обстоятелства, които намирах там като че ли случайно точно в момента, когато имах нужда. Насочван от такива събития, аз свикнах още от ранна възраст да се вглеждам с голямо проникновение в обстоятелствата около мен и да се опитвам да схвана принципа, който ги свързваше, за да намеря в тяхната взаимовръзка едно по-широко, по-пълно обяснение. Трябва да кажа, че това, което най-много ме е интересувало, беше скритата във всеки външен резултат причина, която го предизвикваше.
Един ден, както си вървеше животът ми, по същия този привидно странен начин аз се намерих лице в лице с окултизма и се заинтересувах от него като от една дълбока и хармонична философска система. Но в същия този момент, когато достигах до нещо повече от един прост интерес, аз отново губех, така внезапно, както я бях намирал, възможността да продължавам това систематично изследване. С други думи, аз бях хвърлян обратно в положение да разчитам единствено на моите собствени ресурси. Такава загуба ми изглеждаше като някакъв безсмислен провал, но по-късно разпознавах в нея един необходим, изпълнен с дълбок смисъл етап в хода на моя живот. Това признание дойде обаче много по-късно. Аз не се отклонявах, а вървях напред на своя отговорност и риск. Пред мен се изправяха непреодолими препятствия, принуждавайки ме да отстъпвам. Пред погледа ми се откриваха широки хоризонти и докато бързах напред, аз често пъти се подхлъзвах или се оплитах. Губейки, както изглежда, това, което откривах, аз оставах да блуждая около същото място, като че ли заблуден в мъгла. В своите търсения аз правех много усилия и вършех привидно безполезна работа, възнаграждавай неадекватно от резултатите. Днес виждам, че никое усилие не е оставало невъзнаградено и че всяка грешка ме е водила към истината.
|
| Books |
Rating: 3.0 out of 5.0 (Votes: 2)
|
| 1.04 MB |
| 05/01/2011 15:08 |
| 28/02/2026 09:08 |
| aixani |
| 404 |
| 1, 0 = 1 |
|
|
