|
| Forum |
| Topics: | 0 |
| Posts: | 0 |
| Topics/Posts: | 0 % |
|
|
|
|
| Как да развием самоувереност и да влияем на хората при публични изказвания.doc |
| Как да развием самоувереност и да влияем на хората при публични изказвания.doc |
| b78361a4cc26eccf8df0fdecf0a771072e6822a2 |
## Title: Как да развием самоувереност и да влияем на хората при публични изказвания.doc
## Other Info: Как да развием самоувереност и да влияем на хората при публични изказвания
|
| Books |
Rating: 5.0 out of 5.0 (Votes: 4)
|
| 934.50 KB |
| 08/05/2011 21:30 |
| 28/02/2026 10:08 |
| yordan_85 |
| 981 |
| 1, 0 = 1 |
 |
Всеедно трябва да си купиш книгата че си постнал цялата книга  |
 |
ето го и текста които трябва да е в торрента ::
::
Как да развием самоувереност и да влияем на хората при публични изказвания
ДЕЙЛ КАРНЕГИ
ДЕЙЛ КАРНЕГИ
(1888-1955)
Дейл Карнеги е роден през 1888 г. в щата Мисури в бедно семейство на неизвестен фермер.
Завършва педагогическия институт в Уорънсберг — щата Мисури, като преодолява големи трудности. Баща му нямал средства да плаща пансиона, затова Дейл пътувал по 6 км на кон ежедневно и работил във фермата на баща си.
Д. Карнеги получил световна известност, тъй като намерил начин за удовлетворение на една от потребностите на човечеството - принципи за взаимоотношение между хората, чрез които те да се разбират помежду си и да успяват в работата, семейството, чрез които да печелят приятели и да влияят на хората да мислят като тях.
Той започва да изнася лекции за взаимоотношенията между хората и ораторско изкуство, с които добива голяма популярност в цяла Америка.
През 1936 г. издава книгата „Как да печелим приятели и да влияем на хората" с която добива световна известност.
В книгата „Как да развиваме самоувереност и да влияем на хората при публични изказвания" авторът представя принципите на ораторското изкуство. -
В книгата „Как да преодолеем чувството за безпокойство" са събрани лекциите, отнасящи се до преодоляване на безпокойството и постигане на душевно спокойствие и равновесие. Курсовете на Дейл Карнеги се изнасят в 863 града в САЩ и Канада и в 51 града на други страни (по данни от -1966 г.). Тази широка образователна мрежа се ръководи от вдовицата на Дейл Карнеги — Дороти, която му помогнала да създаде курса и да го разпространява по целия свят.
ГЛАВА ПЪРВА
КАК ДА РАЗВИЕТЕ СМЕЛОСТ И УВЕРЕНОСТ В СЕБЕ СИ
От 1912 година повече от 500 хиляди мъже и жени са били слушатели в курсовете по ораторско изкуство където се прилагаше моят метод. Много от тях обясниха в писмена форма защо са започнали да изучават този предмет и какво са разчитали да постигнат в резултат на занятията. Разбира се, всеки от тях се изразява различно, но главният стремеж на авторите на тези писма, основната потребност, изпитвана от преобладаващото болшинство, съвпадат поразително. „Когато ми се наложи да стана и да започна да говоря, — пише един от моите кореспонденти, — аз се чувствам така скован, така се вълнувам, че не съм в състояние ясно да мисля, не мога да се съсредоточа, забравям какво съм искал да кажа. Аз искам да придобия увереност в себе си, спокойствие и способност да мисля, изказвайки се пред аудитория. Аз искам да се науча да подреждам мислите си в логически ред, ясно и убедително да се изказвам пред група или аудитория в делова среда или в клуба." Хиляди изказвания имат почти същия характер.
Ще приведа конкретен пример. Преди няколко години един джентълмен, когото ще назова тук мистър Д. У. Джент стана слушател в моя курс по ораторско изкуство във Филаделфия. Скоро след .започването на занятията той ме покани да закуся с него в клуба на промишлениците. Това беше човек на възраст, който винаги е водил активен живот, ръководил е своето предприятие, играел е водеща роля в живота на религиозната община, а също така се е занимавал с обществена дейност. Когато седяхме на масата, той се наведе към мен и ми каза:
— Нееднократно са ми предлагали да се изкажа на различни събрания, но аз съвсем не можех да го направя; започвам така да се вълнувам, главата ми става съвършено празна, и затова през целия си живот съм отбягвал публичните изказвания. Но сега, когато станах председател на съвета на настоятелите на колежа, аз съм задължен да председателствам заседанията му и просто ми е необходимо нещо да говоря... Как мислите, ще мога ли да се науча да се изказвам на моята възраст?
— Дали ще можете мистър Джент? — отговорих аз. — В това няма никакво съмнение. Зная, че ще можете и знам, че ще се научите, само ако практикувате и изпълнявате моите указания и препоръки.
Искаше му се да ми вярва, но перспективата му изглеждаше твърде светла, твърде оптимистична.
— Боя се, че говорите така само от любезност, — отговори той. — Вие само се опитвате да ме ободрите.
След като завърши учебния курс, за известно време изгубихме връзка, а по-късно отново се срещнахме и отново закусихме заедно в клуба на промишлениците. Седяхме в същия ъгъл, на същата маса катр предишния път, Аз му напомних за нашия разговор и го попитах действително ли съм проявил прекомерен оптимизъм. Той извади от джоба си бележник в червена подвързия и ми показа списък от свои предстоящи публични изказвания и датите, за които са насрочени.
— Способността да се изказвам, удоволствието, което изпитвам при това, допълнителната полза, която мога да допринеса на обществото — всичко това влиза в числото на най-радостните явления в моя живот.
Малко преди това във Вашингтон се е състояла важна конференция по въпросите на разоръжаването. Когато стана известно, че английският министър-председател възнамерява да вземе участие в нея, филаделфийските баптисти му изпратили телеграма с покана да се изкаже на масов митинг, за свикването на който било взето решение. И мистър Джент ми съобщи, че от всички баптисти в града именно него са го помолили да представи на аудиторията английския премиер.
И това беше същият този човек, който по-малко от три години преди това седеше с мен на тази маса и мрачно ме питаше какво мисля по това дали ще може някога да се научи да се изказва публично!
Дали тази бързина, с която той придоби способността да се изказва, беше необичайно явление? Съвсем не. Можеше да се наблюдават стотици такива примери. Ще приведа само един от тях. Преди няколко години един лекар от Бруклин — да го наречем доктор Кертис — прекара зимата недалече от тренировъчната площадка на бейзболния отбор „Гигант". Като запален привърженик на бейзбола, той често ходил да наблюдава тренировките. Скоро след това той се сдружил с отбора и го поканил да присъства на банкет, устроен в негова чест.
След като били сервирани кафето и орехите, някои от почетните гости били поканени да „кажат няколко думи". И съвсем неочаквано, като сняг върху главата, се изсипали думите на водещия:
— Днес тук присъства лекар и аз ще го помоля да ни разкаже за опазване здравето на бейзболистите.
Бил ли е подготвен за такова изказване? Разбира се, че е бил. Имал е най-прекрасна подготовка — изучавал е хигиена и е работил една трета от века като лекуващ лекар. Можел е, разположен в креслото, да говори на тази тема цяла вечер с човек, седящ наблизо. Но да стане и да каже същото даже на неголяма аудитория — това е било съвсем друго нещо. Това го парализирало, получавал сърцебиене и прескачане на сърцето. Той никога в живота си не се бил изказвал публично и всичките мисли се били изпарили от главата му.
Какво можел да направи? Присъстващите го аплодирали, всички го гледали. Той поклатил глава, но това само усилило аплодисментите и молбите да се изкаже. Възгласите: „Доктор Кертис! Говорете! Говорете!" — ставали все по-силни и настоятелни.
Кертис стигнал до пълно отчаяние. Той знаел, че не ще може да изговори и десет фрази. Тогава той станал, и без да пророни дума, обърнал се с гръб към своите другари и излязъл от помещението с чувство на страшна обърканост и унижение.
Не е за учудване, че след завръщането си в Бруклин, той веднага се записа в моя курс по ораторско изкуство. Той не би искал още веднъж да се зачерви от смущение и отново да онемее. Той стана учащ се, от когото обикновено преподавателят е във възторг — отнасяше се към работата извънредно сериозно. Искаше да се научи да се изказва и решението му беше твърдо. Той старателно се готвеше да се изказва, практикуваше с всички сили и не пропускаше нито едно занятие.
И резултатът беше такъв, какъвто е винаги при подобни учащи се — той постигаше успехи с бързина, учудваща самия него, те надминаваха и най-заветните му мечти. След няколко занятия вълнението намаляваше, а увереността в себе си нарастваше. За два месеца докторът стана най-добрият оратор на групата. Скоро той започна да приема покани за други места — обикна това усещане, изпитваното въодушевление, гордееше се с уважението и новите приятели, които получи по този начин.
Един член на Нюйоркския предизборен комитет на Републиканската партия, като чул изказване на доктор Кертис, го поканил да агитира в града за неговата партия. Как ли'би се учудил политическият деец, ако беше узнал, че само преди година този оратор напусна банкета, смутен и засрамен, защото загуби езика си от страх пред аудиторията!
Формирането на увереност в себе си, на смелост, на способността да говориш спокойно и ясно, да се изказваш пред аудитория, не представлява и една десета част от тази трудност, която си представят повечето хора. Това въобще не е талант, дар от провидението само за отделни изтъкнати личности. Това е нещо като умението да играеш голф. ВСЕКИ ЧОВЕК МОЖЕ ДА РАЗВИЕ СВОИТЕ СКРИТИ СПОСОБНОСТИ, АКО ИМА ДОСТАТЪЧНО СИЛНО ЖЕЛАНИЕ.
Има ли и най-малкото основание за да не можете да мислите като стоите пред аудитория така добре, както мислите когато седите? Вие, разбира се, знаете, че няма такива основания. В същност, като се обръщате към група хора, вие би трябвало да мислите по-добре. Присъствието на слушатели би трябвало да ви възбужда, да предизвиква у вас въодушевление. Много оратори ще ви кажат, че присъствието на аудиторията е стимул, предизвиква вдъхновение, кара мозъкът им да работи по-ясно, по-интензивно. В такива моменти мисли, факти и идеи, които дори не са им минавали през ум, като че ли „изведнъж връхлитат върху тях", както казваше проповедникът Хенри Уърд Бичер и трябва само да ги уловиш и да ги изкажеш. Същото би трябвало да бъде и с вас. И по всяка вероятност, така ще бъде ако започнете настойчиво да тренирате.
Във всеки случай можете да бъдете абсолютно убедени, че работата и практиката ще ви избавят от страха пред аудиторията и ще ви донесат увереност в себе си и неизменна смелост.
Не си въобразявайте, че вашият случай е необикновено труден. Даже тези, които с времето ставаха най-красноречивите представители на своето поколение, в началото на своята кариера са страдали от безпричинен страх и смущение.
Закаленият в боевете ветеран, политическият деец Уилям Дженингз Брайян признаваше, че по време на първите му изказвания, са му треперели колената.
Когато Марк Твен за пръв път застанал зад катедра да изнесе лекция, той почувствал устата си като натъпкани с памук, а пулсът му бил такъв, като че ли е участвал в състезания за някоя купа.
Генерал Грант превзел Уиксбърг и довел до победа една от най-големите армии, създадени в света по това време, но когато се опитал да говори пред публика, то, по собствените му думи, той получил нещо подобно на динамическа атаксия.
Жан Жорес, най-изтъкнатият френски политически оратор на своето поколение, в течение на една година заседавал в палатата на депутатите, без да произнесе нито дума, докато накрая не събрал мъжество, за да произнесе своята първа реч.
„Когато за първи път се опитах да говоря пред аудитория, — признаваше Ллойд Джордж, — то, уверявам ви, че се намирах в ужасно състояние. Това не е преувеличение, а чиста истина — глътнах си езика и първоначално не можах да произнеса нито дума."
Знаменитият английски държавен деец Джон Брайт, който по време на Гражданската война в САЩ се изказваше в Англия в полза на юнионистите и за освобождението на робите, произнесъл своята първа реч пред група селяни, събрани в помещението на училището. Той така се вълнувал по пътя, така се боял да не се провали, че умолявал своя спътник да го аплодира, за да го ободри в случай, че вълнението ми стане твърде забележимо.
Видният ирландски политически деец Чарлз Стюарт Парнел по времето на своите първи публични изказвания, по думите на брат му, от силно вълнение често свивал юмруци с такава сила, че ноктите му се впивали в дланите до кръв.
Дизраели признавал, че би му било по-леко да предвожда кавалерийска атака отколкото да се изкаже за първи път в палатата на общините. Първата му реч се провалила с трясък. Същото се случило и с Шеридън.
Тъй като много от знаменитите английски оратори са започвали несполучливо, в Парламента сега се приема за лошо предзнаменование, ако първата реч на млад човек премине с явен успех. И така, не унивайте!
Проследявайки дейността на много оратори, и до известна степен способствайки за изграждането им като оратори, авторът на тези редове винаги се радва когато някой ученик в началото проявява известен трепет и нервно възбуждане.
Изказването пред публика винаги е отговорно нещо, дори когато става на делово съвещание, където присъствуват двадесет мъже и жени; то е свързано с известно напрежение, известно разтърсване, известна възбуда. Ораторът трябва да бъде напрегнат като породист кон с натегнати юзди. Безсмъртният Цицерон още преди две хиляди е казал, че всяко истински добро публично изказване трябва да бъде вълнуващо.
Ораторите изпитват същите чувства и когато се изказват по радиото. Това състояние носи названието „страх от микрофона". Когато Чарли Чаплин се изказвал по радиото, неговите речи винаги били написани предварително. Още в 1912 година той пропътувал през цялата страна с един водевил, наречен „Вечер в мюзик-хола". Преди това той работил в професионален тбатър в Англия. И независимо от това, когато влязъл в помещението с мека обвивка на стените и видял магнетофона, той имал усещане в стомаха си като по време на плаване през Атлантика в бурни февруарски условия.
Знаменитият киноактьор и режисьор Джеймс Керкууд преживявал същото. Той е играл главни роли в театъра, но когато излязъл от радиостудиото след изпълнение пред невидима аудитория, той изтривал потта от челото си. „Премиерата на Бродуей е нищо в сравнение с това", — признал той.
Някои хора, колкото и често да им се налага да се изказват, винаги усещат смущение преди началото, но няколко секунди след като започнат да говорят, това чувство изчезва.
Даже Линкълн се е вълнувал в началото на своите публични изяви. „Първоначално той беше много неловък, — свидетелствува компаньона му по адвокатска практика Херндорн, — и изглеждаше, че му е много трудно да се приспособи към обстановката. Известно време той се бори с явната си плахост и вълнение, което усилваше неговата неловкост. Често виждах това и съчувствах на мистър Линкълн в такива минути. Когато започваше да говори, гласът му звучеше рязко, пронизително, неприятно. Маниерите му на държание, осанката му, мрачното му жълто лице, слабо и покрито с бръчки, странните му пози, неуверените движения — като че ли всичко беше против него, но само за кратко време. След няколко минути отново възвръщаше самообладанието си, искреността, топлината,^съсредоточеността си и започваше неговата реч".
Възможно е същите изживявания да се случат и на вас. За да може бързо и успешно да се осъществи вашият стремеж да станете добър оратор, необходимо е да съблюдавате четири правила.
Първо: ЗАПОЧВАЙТЕ РЕЧТА СИ СЪС СИЛЕН И НАСТОЙЧИВ СТРЕМЕЖ ДА ДОСТИГНЕТЕ ЦЕЛТА СИ. Това има твърде по-голямо значение, отколкото, вероятно, съзнавате. Ако преподавателят би могъл да надникне в душата и сърцето ви и да определи дълбочината на вашите стремежи, той би могъл с почти пълна увереност да предскаже кога ще стигнете до успех. Ако стремежите ви са вяли и слаби, постиженията ви ще възприемат същия характер. Но ако вие се стремите към своята цел упорито, с енергията на булдог, преследващ котка, то нищо в нашата галактика не би могло да ви спре.
Затова трябва с голямо въодушевление да се заемете със самообучение. Помнете за неговата полза. Мислете за това, какво значение има за вас изграждането на голяма увереност в себе си и формирането на способност да се говори по-убедително пред аудитория. Помислете, какво би могло и трябва да означава това в превод на долари и центове. Помислете какво значение може да има това за вас в обществен смисъл, какви приятели може да получите, помислете за ръста на вашето лично влияние, за това, че може да заемете ръководни постове. И това ще ви доведе до ръководните постове по-бързо от всяка друга дейност, за която бихте могли да помислите.
„НИКАКВА ДРУГА СПОСОБНОСТ, - казваше Чонси М. Депю, - КОЯТО ЧОВЕК ПРИТЕЖАВА, НЕ МУ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ С ТАКАВА БЪРЗИНА ДА НАПРАВИ КАРИЕРА И ДА ПОЛУЧИ ПРИЗНАНИЕ, КАКТО СПОСОБНОСТТА ДА ГОВОРИ ДОБРЕ".
Филип Армор е казал, след като е натрупал милиони: „Бих предпочел да бъда знаменит оратор отколкото да бъда знаменит капиталист".
Това е постижение, към което се стреми почти всеки образован човек. След смъртта на Ендрю Карнеги[1] в материалите му е намерен планът на живота му, съставен, когато е бил на тридесет и три години. Тогава той е смятал, че след две години ще може да получи петдесет хиляди долара годишен доход. Ето защо имал намерение на тридесет и пет да се, оттегли от деловите си задължения, да постъпи в Оксфордския Университет, да получи систематично образование и „да отдели особено внимание на публичните изказвания".
Помислете за това, какво удовлетворение, каква радост ви доставя тази нова способност. Авторът на настоящите редове е пропътувал през немалка част от земното кълбо и е придобил богат и многообразен опит, но не може да посочи много неща, които дават на човека удовлетворение сравнимо с това, което получава, когато говори пред аудитория и подбужда хората да мислят като него. ТОВА ВИ ДАВА УСЕЩАНЕ ЗА СИЛА, УСЕЩАНЕ ЗА МОГЪЩЕСТВО. ТОВА ВСЕЛЯВА ВЪВ ВАС ГОРДОСТ ОТ ПОСТИГНАТИТЕ УСПЕХИ. По този начин вие изпреварвате другите хора и се извисявате над тях. В това има своето рода магия, нещо незабравимо завладяващо. „Две минути преди да започна да говоря, — признава един оратор, — съм готов да позволя да ме набият, отколкото да заговоря, но две минути преди края на речта съм готов по-скоро да ме застрелят, отколкото да замълча".
При всяко допълнително усилие някои хора падат духом и захвърлят започнатата работа недовършена и затова трябва непрекъснато да мислите за това, което ще ви донесе придобиването на изкуството да говориш. Вашият стремеж към него трябва да бъде горещ, нажежен до побеляване. Вие трябва да се заемете със занятието с ентусиазъм и това ще ви доведе до победа. Отделете един ден от седмицата за четене на тази книга. Накратко казано, максимално си облекчете движението напред и затруднете отстъплението си.
Какво е направил Юлий Цезар за да осигури успеха на своите войски, когато от Галия преминава през Ла Манша и слиза с легионите си в страна, която сега се нарича Англия? Много разумно нещо: той заповядал на войниците си да спрат до варовитите скали на Дувър; като погледнали надолу от височина двеста фута над морето, те видели червените езици на пламъците, поглъщащи всички кораби, на които са пристигнали. Те се намирали във вражеска страна, последната им връзка с континента изчезнала, последното средство за отстъпление било изгорено и на тях им оставало само едно: да настъпват и да побеждават. Именно това те и направили.
Такъв бил духът на безсмъртния Цезар. Защо и вие да не придобиете такъв дух във войната за унищожаване на нелепия страх пред аудиторията.
Второ: ТРЯБВА ТРАЙНО ДА ЗНАЕТЕ ТОВА, ЗА КОЕТО ИМАТЕ НАМЕРЕНИЕ ДА ГОВОРИТЕ.
Ако човек не е обмислил предварително и не е планирал своята реч, не знае за какво ще говори, той не може да се чувства уверен пред слушателите. Той ще прилича на слепец, повел друг слепец. В този случай нашият оратор неминуемо ще се смущава, ще се чувства виновен, ще се срамува от своята небрежност.
„Бях избран в законодателното събрание на своя щат през есента на 1881 г., — пише в своята „Автобиография" Теди Рузвелт, — и се оказа, че съм най-младият член на този орган. И както се случва с всички млади и неопитни хора, беше ми извънредно трудно да се науча да говоря. От голяма полза ми беше съветът на един стар, опитен земляк, който ми цитира херцог Уелингтън, който от своя страна несъмнено е цитирал думите на някой друг. Ето съвета: „Изказвай се само тогава, когато има какво да кажеш и знаеш добре това, което ще кажеш. Изкажи се и сядай".
Този „стар и опитен земляк" би трябвало да препоръча на Рузвелт и друг начин за преодоляване на вълнението.Той би трябвало да добави: „Ще ти бъде по-лесно да се избавиш от смущението,ето, ако можеш да направиш нещо пред аудиторията, например да вземеш нещо в ръцете си, да напишеш нещо на дъската, да покажеш на картата някой пункт, да придвижиш масата, да отвориш прозореца, да преместиш някакви книги или листа. Всяко физическо действие, имащо определена цел, може да ти помогне да се почувстваш по-непринудено".
Наистина, не винаги можеш лесно да намериш повод за такива действия, но ето ви един съвет. Възползвайте се от него, ако можете, но го ползвайте само първите няколко пъти: детето, след като вече се е научило да ходи, не се хваща за столовете.
Трето: ПРОЯВЯВАЙТЕ УВЕРЕНОСТ.
Един от най-известните психолози, които е дала Америка, професор Уилям Джеймс е писал:
„Изглежда, че действието следва чувството, но на практика действие и чувство се съчетават: управлявайки действието, което се намира под непосредствения контрол на волята, ние можем косвено да управляваме чувството, което не се намира под този контрол.
Следователно, превъзходният съзнателен път за придобиване на бодрост, ако истинската ви бодрост е загубена, се състои в това да седиш с бодър вид, да действаш и да говориш така, като че ли сте проникнат от бодрост. Ако такова поведение не ви накара да почувствате бодрост, то нищо друго, в дадения случай, не ще ви помогне.
ЗАТОВА, ЗА ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ СМЕЛ, ДЕЙСТВАЙТЕ ТАКА, КАТО ЧЕ ЛИ СТЕ НАИСТИНА СМЕЛ, НАПРЕГНЕТЕ ЗА ТАЗИ ЦЕЛ ЦЯЛАТА СИ ВОЛЯ И ПРИСТЪПЪТ НА СТРАХ, ПО ВСЯКА ВЕРОЯТНОСТ, ЩЕ СЕ СМЕНИ С ПРИЛИВ НА МЪЖЕСТВО".
Възползвайте се от съветите на професор Джеймс. ЗА ДА ИЗГРАДИТЕ В СЕБЕ СИ СМЕЛОСТ ПРЕД ЛИЦЕТО НА АУДИТОРИЯТА, ДРЪЖТЕ СЕ ТАКА, КАТО ЧЕ ЛИ ВЕЧЕ ПРИТЕЖАВАТЕ ТАЗИ СМЕЛОСТ. От само себе си се разбира, че ако не сте подготвен, то никакви действия не ще ви помогнат. Но ако добре знаете за какво ще говорните, станете решително и направете дълбоко вдишване. ДИШАЙТЕ ДЪЛБОКО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРИДЕСЕТ СЕКУНДИ ПРЕДИ ДА СЕ ОКАЖЕТЕ ПРЕД АУДИТОРИЯТА. ПОВИШЕНИЯТ ПРИТОК НА КИСЛОРОД ЩЕ ВИ ОБОДРИ И ЩЕ ВИ ПРИДАДЕ СМЕЛОСТ. Знаменитият тенор Жан де Решке казваше, че ако имате такова дишане, то „можете да седнете върху него" и вълнението ще изчезне.
Във всички времена, във всички страни хората винаги са се възхищавали на мъжеството, затова, както и да тупа сърцето ви, смело излизайте напред, стойте спокойно и се дръжте така, като че ли ви е приятно.
Изправете се в цял ръст, гледайте право в очите на вашите слушатели и ЗАПОЧНЕТЕ ДА ГОВОРИТЕ ТАКА УВЕРЕНО, КАТО ЧЕ ЛИ ТЕ ВСИЧКИТЕ ВИ ДЪЛЖАТ ПАРИ. Представете си, че наистина е така. ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ЧЕ ТЕ СА СЕ СЪБРАЛИ, ЗА ДА ВИ МОЛЯТ ДА ОТЛОЖИТЕ СРОКА НА ПЛАЩАНЕТО. ТОВА ЩЕ ВИ ОКАЖЕ БЛАГОПРИЯТЕН ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЕФЕКТ.
Не трябва с нервни движения да закопчавате или да разкопчавате копчетата на сакото си, да въртите в ръцете си гердан или да правите с ръце суетливи движения с ръце. Ако не можете да се въздържите от нервни движения, дръжте ръцете си зад гърба и движете пръстите си така, че никой да не го забелязва или движете пръстите на краката си.
Като правило, не е добре ораторът да се крие зад някаква мебел, но, ако по време на първите ви изказвания, застанете зад маса или зад стол и здраво се хванете за тях, или пък стискате в ръка монета, това може да ви придаде малко смелост.
Как Теди Рузвелт е изработил свойствените му смелост и самообладание? Бил ли е по природа надарен със смел, дръзновен дух. Съвсем не. „Докато в детството бях достатъчно болнав и тромав, — признава той в своята „Автобиография", — в младежките си години бях в началото нервен и не вярвах в смелостта си. Наложи ми се упорито и мъчително да упражнявам не само тялото си, но и душата и духа си".
Той ни разказваше как, за щастие, е постигнал такова преображение. „В детството, — пише той, — ми направи силно впечатление епизод от една книга на Мариет. Там капитан на неголям английски военен кораб обяснява на героя как да стане безстрашен. Той му казва, че отначало почти всеки човек изпитва страх, когато влиза в бой, но трябва да се държи така, като че ли няма от какво да се бои. След известно време целта се оказва постигната, и човекът става безстрашен благодарение на това, че се държи безстрашно (преразказвам тази мисъл със свои думи, а не така, както е при Мариет).
Започнах да следвам тази теория. Отначало се боях от много неща — от мечките гризли до упоритите, своенравни коне и от главорезите. Но се държах така, като че ли не се боя и постепенно действително престанах да се боя. Болшинството от хората, при желание, могат да извършат това".
И вие, ако поискате, можете да постигнете същото. „На война, — казваше маршал Фош, — НАЙ-ДОБРИЯ НАЧИН НА ОТБРАНА Е НАСТЪПЛЕНИЕТО". ЗАТОВА ПРЕМИНЕТЕ КЪМ НАСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ ВАШИТЕ СТРАХОВЕ! ВЪРВЕТЕ НАСРЕЩА ИМ, СРАЖАВАЙТЕ СЕ С ТЯХ, ПОБЕЖДАВАЙТЕ ГИ СЪС СМЕЛОСТ ПРИ ВСЯКА ВЪЗМОЖНОСТ!
Представете си, че сте раздавач, който трябва да връчи някакво послание. Ние не обръщаме внимание на раздавача, а ни интересува съдържанието на телеграмата. ЦЯЛАТА СЪЩНОСТ Е В ПОСЛАНИЕТО. СЪСРЕДОТОЧЕТЕ ВЪРХУ НЕГО СВОЕТО ВНИМАНИЕ. ДРЪЖТЕ ГО В СЪРЦЕТО СИ. ЗНАЙТЕ ТОВА ПОСЛАНИЕ КАТО ПЕТТЕ СИ ПРЪСТА. ВЯРВАЙТЕ В НЕГО. А СЛЕД ТОВА ГОВОРЕТЕ УБЕДЕНО И РЕШИТЕЛНО. Постъпете така, и с шанс десет на едно вие скоро ще станете стопанин на положението и ще се владеете.
Четвърто: УПРАЖНЯВАЙТЕ СЕ! УПРАЖНЯВАЙТЕ СЕ! УПРАЖНЯВАЙТЕ СЕ!
Последното, което трябва да споменем тук, е безусловно най-важното. Даже ако забравите всичко, което прочетохте дотук, запомнете следното: първият (а той е и последен), безпогрешният начин да изработите увереност в себе си при изказвания е да говорите колкото се може повече. В същност, всичко в крайна сметка се свежда към един основен момент: трябва да се упражнявате, да се упражнявате, да се упражнявате. Това sine qua non[2] е само условие, без което нищо няма ще се получи.
„Всеки начинаещ, — предпазва Рузвелт, — може да бъде подложен на пристъпа на „еленовата треска". Това е състояние на крайна нервна възбуда, която няма нищо общо с боязливост-та. То може да възникне както у този, който за първи път трябва да излезе пред голяма аудитория, така и у този, който за първи път вижда елен по време на лов или участвува в бой. ЧОВЕК СЕ НУЖДАЕ НЕ ОТ ХРАБРОСТ, А ОТ САМООБЛАДАНИЕ, ХЛАДНОКРЪВИЕ. А това може да се получи само по пътя на постоянната практика. С ПОМОЩТА НА ПОСТОЯНЕН САМОКОНТРОЛ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИ ДА ВЛАДЕЕ НАПЪЛНО СВОИТЕ НЕРВИ. ТОВА В ЗНАЧИТЕЛНА СТЕПЕН Е ВЪПРОС НА НАВИК, НА ПОСТОЯННИ УСИЛИЯ И НА ПОСТОЯННА ПРОЯВА НА СИЛАТА НА ВОЛЯТА. АКО ЧОВЕК ПРИТЕЖАВА ДОБРИ ЗАЛОЖБИ, ТОЙ ЩЕ СТАВА ВСЕ ПО-СИЛЕН И ПО-СИЛЕН С ПРОЯВАТА НА ТАЗИ СИЛА НА ВОЛЯТА".
Вие искате да се избавите от страха пред аудиторията? Дайте да видим от какво се предизвиква той.
„СТРАХЪТ СЕ ПОРАЖДА ОТ НЕВЕЖЕСТВО И НЕУВЕРЕНОСТ", — пише професор Робинсън в своята книга „Създаването на разума". Казано с други думи, СТРАХЪТ СЕ ЯВЯВА КАТО СЛЕДСТВИЕ НА НЕДОСТИГА НА УВЕРЕНОСТ В СЕБЕ СИ.
А от какво се предизвиква последният? ТОЙ ПРЕДСТАВЛЯВА СЛЕДСТВИЕ НА ВАШЕТО НЕЗНАНИЕ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ ВИ ВЪЗМОЖНОСТИ. А ТОВА НЕЗНАНИЕ, ОТ СВОЯ СТРАНА, СЕ ПРЕДИЗВИКВА ОТ НЕДОСТИГА НА ОПИТ. КОГАТО ЗАД ГЪРБА ВИ СЕ НАТРУПА БАГАЖ ОТ УСПЕШЕН ОПИТ, ВАШИТЕ СТРАХОВЕ ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ, те ще се разтопят, подобно на нощна мъгла под лъчите на юлското слънце.
Несъмнено е едно — за да се научиш да плуваш, трябва да се хвърлиш във водата. С това са съгласни всички. Вече достатъчно дълго четете тази книга. Защо сега не я сложите настрани и не се заемете с практическа работа?
Изберете си тема, за предпочитане такава, по която имате известни познания и подгответе изказване с продължителност три минути. Репетирайте това изказване много пъти. След това, по възможност, изкажете се пред групата хора, за които то е било предназначено или пред група приятели, като приложите всичките си сили.
РЕЗЮМЕ
1. Хиляди слушатели на курсовете са писали на автора на тази книга, обяснявайки защо искат да се учат на ораторско изкуство и какво искат да постигнат в резултат на това. Главният мотив, посочен от почти всички, е следният: те искат да се избавят от вълнението, да се научат да мислят, изправени пред публика, да говорят уверено и непринудено пред аудитория от какъвто и да е мащаб.
2. Не е трудно да придобиеш способност за всичко това. Това съвсем не е талант, дар от провидението само за някои отделни забележителни личности. Това е нещо като умението да играеш покер — всеки мъж, всяка жена — т.е. всеки човек може да развие своите скрити способности, ако има достатъчно силно желание.
3. Много опитни оратори мислят по-добре и говорят по-добре пред аудитория, отколкото при беседа с отделен човек. Присъствието на голям брой слушатели се оказва стимул, поражда вдъхновение. Ако следвате точно съветите, съдържащи се в тази книга, ще настъпи време, когато и вие ще придобиете такава способност и с удоволствие ще мислите за предстоящото публично изказване.
4. Не мислете, че вашият случай е изключение. Много хора, станали в последствие знаменити оратори, в началото на своята дейност са страдали от стеснителност и са били едва ли не парализирани от страха пред аудиторията. Така е било с Брайън, Жан Жорес, Ллойд Джордж, Чарлс Стюарт Парнел, Джон Брайт, Дизраели, Шеридън и много, много други.
5. Независимо от това колко често се изказвате, винаги може да изпитате смущение преди началото на речта си, но само няколко секунди след като започнете да говорите, то напълно изчезва.
5. За да получите възможно най-много от тази книга и да го получите възможно най-бързо, трябва да се съблюдават следните четири правила:
а) Започвайте речта си със силен и упорит стремеж да постигнете целта. Помнете за изгодите, които ще ви донесат усилията, положени за обучението. Създавайте в себе си въодушевление. Помислете какво би ви дало това във финансово и социално отношение и в смисъл на ръста на вашето влияние, заемането на ръководни постове. Помнете, че от силата на вашия стремеж към целта ще зависи бързината на постигането на успехите ви.
б) Гответе се за изказванията си. Ще се чувствате неуверено, ако не знаете добре това, за което възнамерявате да говорите.
в) Проявявайте увереност. „За да се чувстваш смел, — препоръчва професор Уилям Джеймс, — действувайте така, като че ли сте смели, напрегнете за тази цел волята си, и по всяка вероятност, пристъпът на страх ще се смени с прилив на мъжество". Теди Рузвелт е признавал, че именно по този начин той се е преборил със страха от мечките гризли, упоритите и своенравни коне и главорезите. Можете да се преборите със страха от аудиторията като използувате този психологически метод.
г) Упражнявайте се. Това е най-важното за постигането на целта Страхът се явява като следствие на неувереността, неувереност, предизвикана от непознаването на собствените способности, а това непознаване е в резултат на липсата на опит. Затова създайте си багаж от успешен опит и вашите страхове ще изчезнат.
ГЛАВА ВТОРА
УВЕРЕНОСТТА В СЕБЕ СИ СЕ СЪЗДАВА С ПОДГОТОВКА
Започвайки от 1912 г.като професионален дълг и любимо занимание на автора на настоящата книга е било да прослушва и рецензира примерно шест хиляди речи годишно. И тези речи са произнасяли не студенти от колежите, а зрели хора — бизнесмени и специалисти. В резултат от натрупания опит, авторът твърдо се е убедил в следното: НАСТОЯТЕЛНО Е НЕОБХОДИМО ПРЕДВАРИТЕЛНО ДА СЕ ПОДГОТВИШ ЗА ИЗКАЗВАНЕТО СИ; ораторът трябва да има ясна и определена представа за това, което ще говори. Това би трябвало да бъде нещо такова, което му е направило силно впечатление и за което той не може да премълчи. Нима независимо от волята ви не ви влече към такъв оратор, за когото чувствате, че УМЪТ И СЪРЦЕТО МУ СА ПОГЪЛНАТИ ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНО ВАЖНА ИДЕЯ И ТОЙ СТРАСТНО СЕ СТРЕМИ ДА ВЪЗДЕЙСТВА НА ВАШИТЕ УМ И СЪРЦЕ? В това се състои половината от тайната на ораторското изкуство.
Когато ораторът се намира в подобно умствено и емоционално състояние, той открива важно обстоятелство — неговата реч като че ли сама се лее. Тя не му изглежда като бреме и не представлява никаква трудност за него. Добре подготвената реч — това са девет десети от произнесената реч.
Както се отбелязваше в първата глава, за повечето от хората такава тренировка е необходима преди всичко за да придобият увереност в себе си, смелост и самообладание. Много хора извършват съдбовна грешка като не намират време да подготвят речта си. Как може да разчиташ на това, че ще успееш да преодолееш страха и нервността, ако отиваш на бой с навлажнен барут и халосни" патрони или съвсем без оръжие. При тези обстоятелства не ни се налага да се учудваме защо такива оратори не се чувстват непринудено пред аудитория. „Мисля, — заявил Линкълн, когато бил още в Белия дом, — че никога няма да бъда дотолкова стар, че да говоря без смущение, ако няма какво да кажа".
Ако искате да изработите увереност в себе си, то защо не правите това, което е необходимо, за да го постигнете? Съвършената любов, е казал апостол Йоан, прогонва страха. Същото върши и съвършената подготовка. Вебстер казваше, че той е еднакво неспособен да застане пред слушателите нито лошо подготвен, нито полуоблечен.
Защо не се готвим за изказванията си по-старателно? Защо? Някои хора нямат ясна представа за това, какво представлява подготовката и как разумно да се проведе; други се позовават на недостиг от време. Затова ще посветим тази глава на подробното разглеждане на тези въпроси.
ПРАВИЛНАТА ПОДГОТОВКА
Какво представлява подготовката? Четене на книги? Това е един вид подготовка, но не най-добрият. Четенето може да помогне. Но ако човек се опита да извлече от книгите множество от „консервирани" мисли и незабавно да ги представи за свои собствени, то в неговите изказвания няма да достига нещо. Слушателите могат и да не разберат какво точно не достига, но независимо от това те ще се отнасят хладно към оратора.
Ще приведа пример. Преди време авторът на тази книга провеждаше занятия по ораторско изкуство с група висши длъжностни лица от градските банки на Ню Йорк. Разбира се, на членовете на тази група, доста заети хора, често им е било трудно да се подготвят както трябва или да проведат подготовка, така както са считали за необходимо. Цял живот те са мислели по своему, изработвали са собствени убеждения, разглеждали са всички явления от своя гледна точка, натрупали са собствен опит. По този начин те, в същност, в продължение на четиридесет години са събирали материал за изказване. На някои от тях им е било трудно да осъзнаят това. Те не са умеели да видят гората зад дърветата.
Тази група се е занимавала в петъците от пет до седем часа вечерта. Веднъж един господин — да го наречем мистър Джек-сън, — свързан с банка, намираща се в предградията на Ню Йорк, установил, че вече е пет и половина, а няма тема за изказване. Той излязъл от кантората си, купил си от павилиона списание „Форбс мегазин" и в метрото, по пътя към Федералната банка за резерви, където се провеждали занятията, прочел статия, озаглавена „Имате на разположение само десет години за да преуспеете". Той я прочел не защото особено го е заинтересувала, а защото трябвало да запълни с нещо оставащото до изказването време.
След час той станал и се опитал убедително и интересно да говори на темата, засегната от автора на статията. Какъв бил резултатът, неизбежният резултат? Той не бил осмислил, не бил усвоил това, за което се опитал да говори. Думите „опитал се да говори" съвършено точно отразяват същността на нещата. Той само се опитал. Той нямал мисъл, търсеща изхода. Маниерът му на държание, тонът му ясно свидетелствували за това. Как е могъл да разчита да произведе на слушателите по-голямо впечатление, отколкото статията е произвела на самия него? Той през цялото време се позовавал на статията, говорил че авторът е писал това и онова. В това изказване имало много думи на „Форбс мегазин", но нищожно малко — на мистър Джексън.
Ето защо авторът на тази книга му каза примерно следното: — Мистър Джексън, нас не ни интересува неизвестната личност, написала тази статия. Нея я няма тук. Ние не можем да я видим. Интересувате ни вие и вашите мисли. Разкажете ни за това, какво мислите лично вие, а не за това, какво е казал някой друг. Внесете повече мисли на мистър Джексън. Защо да не се изкажете на същата тема следващата седмица? ПРОЧЕТЕТЕ СТАТИЯТА ОЩЕ ВЕДНЪЖ И СЕ ПОПИТАЙТЕ, СЪГЛАСЕН ЛИ СТЕ С АВТОРА НА СТАТИЯТА ИЛИ НЕ? АКО СТЕ СЪГЛАСЕН, ОБМИСЛЕТЕ НЕГОВИТЕ СЪОБРАЖЕН |
|
|
